Job 38:1-42:6 | BulCont | STEP | След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза:

Job 38

( 38:1-42:6 )

Бог – Творец на Вселената

1 След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза: 2 ^a „Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание? 3 Препаши кръста си като героичен мъж! Ще те питам и ти Ми отговаряй!

4 Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш. 5 Кой е определил размерите, нима знаеш това? Или кой е опъвал по нея въже за измерване? 6 На какво са закрепени основите и, и кой е положил крайъгълния ѝ камък, 7 ^b когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?

8 Кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе като от майчина утроба, 9 когато превърнах облаците в негово облекло, а мъглата – в негови пелени, 10 когато му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата? 11 ^c Тогава казах: „Дотук ще дойдеш, но не по-нататък, и тук ще се разбиват твоите горди вълни!“

12 Заповядвал ли си през живота си на утринта? Посочвал ли си на зората мястото ѝ, 13 за да обгърне краищата на земята и да прогони нечестивите? 14 Тя се изменя като глина под печат и застава като оцветена дреха. 15 ^d На нечестивите ще се отнеме светлината им и ще се сломи вдигнатата им ръка.

Божията мъдрост, вложена в творението. Човек е неспособен да вникне в тази тайна

16 Достигал ли си морските извори и изследвал ли си бездната? 17 ^e Отваряла ли се е за тебе вратата на смъртта и видял ли си вратата на смъртната сянка? 18 Разглеждал ли си ширините на земята? Кажи, ако знаеш всичко!

19 Къде е пътят към обиталището на светлината и къде е мястото на тъмнината? 20 Водиш ли ги до тяхната граница, познаваш ли пътеките към техния дом? 21 Нима ти знаеш това, понеже тогава си бил роден и броят на дните ти е голям.

22 Идвал ли си в хранилищата на снега и виждал ли си хранилищата на градушката, 23 ^f които пазя за злополучно време, за ден на борба и на битка? 24 Къде е пътят, по който светлината се разлива, където източният вятър се разнася по земята?

25 Кой разделя проливния дъжд на потоци и прави път за буреносни облаци, 26 за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, където няма човек, 27 за да насища пустинята и степта и за да поникне зеленина?

28 Дъждът има ли баща и кой поражда капките на росата? 29 От чия утроба излиза ледът, а небесния скреж – кой го ражда? 30 Водите се втвърдяват като камък и повърхността на морската бездна замръзва.

31 ^g ^h Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите и да отвържеш вървите на Орион? 32 Можеш ли да извеждаш съзвездията навреме и да водиш Мечката с нейните деца? 33 Знаеш ли законите на небето, ти ли установи неговото господство над земята?

34 Можеш ли да надигнеш гласа си до облаците, за да те покрие изобилно вода? 35 Можеш ли да пращаш светкавици, така че те да тръгнат и да ти кажат: „Ето ни?“ 36 Кой влага мъдрост в тъмните облаци или кой е вложил в петела досетливост? 37 Кой може да преброи облаците с мъдростта си и да излее небесните водни мехове, 38 когато прахта става като излята и буците се слепват?

39 ⁱ Ти ли ловиш плячка за лъвицата и можеш ли да заситиш глада на лъвчетата, 40 когато те почиват в леговищата, лежат под сянка в засада? 41 ^j Кой дава на враната храната ѝ, когато малките ѝ викат към Бога, обикаляйки без храна?

Job 39

1 Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка? 2 Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат? 3 Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките. 4 Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.

5 Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел, 6 на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище. 7 Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го, 8 претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.

9 Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? 10 Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе? 11 Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него? 12 Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?

13 Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела? 14 Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява, 15 но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче. 16 ^k Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен. 17 Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум. 18 Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.

19 Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива? 20 Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх. 21 Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие. 22 Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч. 23 Над него звънти колчан и бляскат копия. 24 В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен. 25 Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.

26 Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг? 27 По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо? 28 Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите. 29 Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече. 30 ^l Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“

Job 40

Покаянието на смирения Йов

1 ^{▼▼ 40:1 В Синодалната Библия 40:1 сл. е 39:13 сл.} В отговор Господ продължи да говори на Йов: 2 „С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш? Онзи, който обвинява Бога, той трябва да даде отговор!“

3 Тогава Йов отговори на Господа и каза: 4 „Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста. 5 Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“

Речта на Бога от бурята. Бог е над силите на злото

6 От бурята Господ каза на Йов в отговор: 7 „Препаши кръста си като героичен мъж, Аз ще те питам, а ти ми отговаряй! 8 Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си? 9 Твоята ръка като Божията ли е? И можеш ли да извисиш гръмовит глас като Бога?

10 Със слава и величие се украси тогава и се облечи в блясък и великолепие! 11 Излей потока на своя гняв, погледни всичко, което е горделиво, и го унизи! 12 Погледни всичко, което е високомерно, и го принизи, смажи нечестивите на тяхното място! 13 Зарий ги всички заедно в праха на нищожеството и забули лицата им в мрак. 14 Тогава ще те възхваля, понеже твоята десница те спасява.

Бехемотът ^{▼▼ 40:14 Голямо животно, точното значение не е известно. Вероятно хипопотам.}

15 Ето бехемота, който съм създал, както и тебе! Трева пасе той като вол. 16 Ето неговата сила е в бедрата му и неговата мощ е в мускулите на корема му. 17 Размахва като кедър опашката си, сухожилията на бедрата му са преплетени. 18 Костите му са като бронзови тръби, а кокалите му са като железни колове.

19 Той е първенец на Божиите творения. Само Този, Който го е създал, може да приближи меча си до него. 20 Планините му носят храна и всички диви животни играят край него там. 21 Той си почива под лотосови храсталаци, в убежище от тръстика и в тресавище. 22 Лотосовите стъбла го покриват със сянка, върби край потока го прикриват. 23 Ето когато реката бушува, той не бърза; остава спокоен, дори Йордан да се влива в устата му. Кой би застанал насреща му и би прокарал ловно въже през ноздрите му?

Левиатан ^{▼▼ 40:24 Точното значение не е известно. Вероятно крокодил.}

24 ^{▼▼ 40:25 В Синодалната Библия 40:25 сл. е 39:31 сл., а в Цариградската Библия – 41:1 сл.} Можеш ли да ловиш левиатан с въдица и с връв да вържеш езика му? Ще прекараш ли през носа му тръстикова връв? Ще пробиеш ли бузата му с кука? Ще ти се моли ли много, ще ти говори ли кротко? Ще сключи ли съюз с тебе? Ще го вземеш ли завинаги за свой роб? Ще се забавляваш ли с него като с птичка? Може ли да го вържеш на връв заради своето момиче? Ще го спазаряват ли риболовци, ще го делят ли между търговци? Можеш ли да намушкаш кожата му с остриета и с риболовен харпун – неговата глава? Опитай, постави ръката си на него! Помни за борбата! Не прави това повторно!

Job 41

1 Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали. 2 Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене? 3 Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.

4 Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота. 5 Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня? 6 Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас! 7 Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат. 8 Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях. 9 Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят. 10 Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората. 11 От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат. 12 От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел. 13 Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък. 14 На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас. 15 Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват. 16 Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък. 17 Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват. 18 Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела. 19 За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза. 20 Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка. 21 Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне. 22 Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя. 23 Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас. 24 След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива. 25 На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен. 26 На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“

Job 42:1-6

Йов се смирява пред Бога

1 Тогава Йов в отговор каза на Господа: 2 „Познах, че Ти всичко можеш и че няма замисъл, който не можеш да осъществиш. 3 ^q Ти каза: „Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?“Ето защо аз говорих, без да разбирам, за чудни на мене дела, които не познавах. 4 Ти каза още: „Послушай и Аз ще говоря, и каквото питам, обясни Ми!“ 5 Слушал бях с ухо за Тебе от мълва, а сега очите ми Те виждат. 6 Затова се отричам и се разкайвам в прах и пепел.“